Васил Карайончев, студент по физика в Софийския университет (СУ) и стажант Института по механика на БАН изтегли най-късата клечка, т.е. започна първи, и може би затова се наложи да рестартира изложението си за термоядрения синтез като източник на енергия. В началото той показа едно от най-известните уравнения в науката за връзката между енергията и масата, E = mc². При термоядрения синтез се сливат ядрата на водорода (H), при което се получават по-тежките ядра на хелия (He) и се отделя значително количество енергия. Специалистът в областта доц. Литов попита след колко време ще има промишлен термоядрен синтез, отговорът бе 30-50-60 години. Васил поради притеснение допусна фактологична грешка - при сливане не се получават по-леки, а по-тежки ядра, освен ако не е имал предвид масата на хелиевото спрямо двете водородни ядра, но все пак това следва да се уточни. Не бих отбелязал това, както и никой от журито, ако то не бе тиражирано едно към едно и повдига въпроса за отговорността и грамотността на журналистите от средствата за масово поразяване.

  Георги Максимов, невролог в университетската болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" отново, както и в предварителния кръг, говори за минералните води, 70% са слабо минереализирани, с които е богата страната и София, конкретно тази до централната баня, която е с pH 9.4, (алкална) и с това полезна за организма и по-специално за кръвта, която има pH 7.4-7.5. Д-р Максимов препоръча тя да се пие на малки глътки, като се задържа по 10 секунди в устата за по добро усвояване (или може би психо-физиологично въздействие).

  Антония Хубанчева, студентка по екология в СУ и полеви асистент в станцията за изследване на прилепите в с. Табачка, отново екзалтирана и усмихната до уши разказа приказка за появата на прилепите в сянката на господсто на динозаврите преди 65 милион години, разпространението им по целия свят и заплахата за тяхното оцеляване, появила се преди 200 хиляди години - хората, които унищожават естествената им среда на обитаване. Една трета от всички прилепи са заплашени от изчезване. Посланието и поуката от тази приказка бе ясна: Прилепите са не само богатство за биологичното разнообразие, те за полезни и необходими. Обаче явно на журналистката Вера Гоцева не и се слушаха приказки за прилепи отново и застреля от упор адептката им: "Ако имаш още три минути, за какво друго ще говориш, освен за прилепи?", който се отнася и за д-р Максимов, а обобщеният отговор бе "Колко хубаво място за живеене е Земята".

  Милен Богданов, главен асистент в Химическия факултет на СУ, направи най-концентрираното, съдържателно представяне в конкурса от 2007 досега. Катализаторите са ускорителите на химичните реакции, а ензимите - в биохимичните. Една от задачите на химиците е да откриват подходящите катализатори. В зависимост от това дали реагентите и продуктите са в една и съща или в различни фази, катализът е хомогенен или хетерогенен. Тъй като помощните средства за представянията на участниците са ограничени, д-р Богданов успешно използва ръцете си за нагледно представане на описаните от него механизми. Дотук дори за запознатите с темата, такова представяне би било полезно как трябва да се поднесе пред "широка" публика - лаконично, но ясно. Информативно, но в рамките само на три минути. Милен Богданов прокара невидимите за обикновеното око мостове между химията и поведението на хората, молекулите в обществото, (не)спонтанните им връзки и развръзки и протичащите там процеси. Пример за хомогенна система е обществото, а медиите - като катализатор. Пример за хетерогенна, двуфазна система е трафикът на жени от България към Европа, но за разлика и съжаление, докато при хетерогенните химични реакции, където след преминаването и изчерпването на изходните реагенти и преобразуването им в продукти, процесът завършва, то износът на жени е нескончаем, затова е необходимо хората да бъдат катализатор не на отрицателните, а на положителните процеси в обществото.

  Христина Тасева, студентка по ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора, запозна залата с работата на сърцето по закона "Всичко или нищо" - при подпрагово възбуждане сърдечният мускул не реагира, при надпрагово възбуждане настъпва контракция. Синусовият възел в дясното предсърдие, естественият пейсмейкър на човека, е генератора на възбуждането, като има и резервен, а разумът (мозъкът) не е - той и сърцето са автономни (но не независими) в дейността си.

  Мария Атанасова, студентка по молекулярна биология в СУ, а тя сякаш бе студентка и от ВИТИЗ, бе толкова естествена, изразителна, чаровно-лъчезарна, както никой друг и беше най-яркия пример защо това събитие трябва да се види и чуе на живо. Парцаленото животинче в лявата и' ръка се оказа невероятната Бавноходка, която може да оцелява при невероятно неблагоприятни условия, -273^oC (абсолютната нула до стотина градуса, размазващи налягания и вакуума и радиацията в открития космос). Бавноходките губят до 99% от водното си съдържание и така избягват смъртоносната за клетките кристализация на водата, заместена от захарида трихалоза в гел. Като се обезводняват и изсушават, както зеленчуците в сухите супи, те изпадат в мнима смърт, а след хидратиране могат да се върнат към живота.

  Стефан Касев, магистър по инженерен дизайн в Лесотехническия университет, консултант в мебелна фирма, бе избрал тема, свързана с работата му, която ползва знания от науката Ергономия, "която се занима с човека как той си взаимодейства с околната среда във вид на система" и за пример посочи проектирането на столове, удобни за възможно най-много хора, чиито пропорции се измерват с уреда антропометър.

  Кристина Гарнизова, студентка по ветеринарна медицина в Лесотехническия университет, за съжаление поради заболяване не можа да се представи, освен във "видеовизитката" си, но получи възторжена подкрепа от останалите финалисти.

  Стефан Делийски, студент по машиностроене и уредостроене в ТУ, София с характерния си шеговито-свойски забавен изказ показа, че дори на пръв поглед тривиални теми, поднесени по такъв начин, привличат интереса на зрителите, в случая Стефан доказа, че лостовете могат да повдигат не само материалните неща, но и настроението на зрителите, както и твърдението на първия победител в първия Famelab (UK, 2005), Марк Луни, че "не е важно какво казваш, а как го казваш". А те, лостовете, били те от втори - казанчето, първи - детската люлка или трети род - пинсетите, са навсякъде около вас. А репликата (на Архимед), изказана от член на журито не е "Дайте ми достатъчно дълъг лост и ще повдигна Земята", а е "Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята", това е ключовото за лоста. За отбелязване е и "видеовизитката" на Стефан и твърдението му, че "Господ е създал науката, как е устроен светът, това си е негова работа, ние просто трябва да го поддържаме в един хубав вид, това е нашата цел".

  Александрина Ал-Джасем, студентка по генетика в СУ, разкри химерите, но не митологичните същества, а хората-химери, индивиди, които имат клетки с различни молекули ДНК (носителите на наследствената информация), досега били установени тридесет такива индивида. Те са имали разнояйчен брат или сестра-близнак, но са го погълнали и образували общ организъм. Индивидуалните разлики в ДНК обуславяли човешкия баркод, който отличава индивидите един от друг.

 Не знам какви са били критериите на членовете на журито за да дадат златния микрофон с кръжащите около него частици или планети на Александрина Ал-Джасем, може би ако бе за Мис Famelab - да, ако е за да се преференцират жените по формулата 50 на 50 за "положителна дискриминация" спрямо мъжете, тогава защо не на единствената конкурентка на Милен Богданов - Мария Атанасова, чиято тема бе не по-малко интересна и много по-атрактивно представена, нали това са официалните критерии или може би има и неофициални. Какво да се прави, след като от участниците от Химическия факултет, в случая мъже, за поредна година се представят най-добре? В "спортове" като художествената гимнастика или фигурното пързаляне, народът негодуваше когато състезателките биваха очевидно ощетени, но все пак (оценката в) науката (трябва да) е по-точна от спорта, нали? Във всеки случай, Александрина и Васил (както и Божидар Стефанов и Христо Колев) са положителен пример за това, че дори в предишните им участия да са били справедливо или не оценени от журито в предварителните кръгове, то това не ги е отблъснало от каузата за популяризация на науката и при следващите им участия те вече са финалисти и победители.

Петър Дойнов,

Форум Демокрит