;)
"Самотата може да причини рак" "по-вероятно и смъртоносно"," според BBC [1]. Радиото съобщи за ново изследване, установило че изолацията и стреса утрояват риска от рак на гърдата в "естествено общителени" норвежки плъхове.
Тази новинарска статия се основава на изследвания, проведени в университета в Чикаго [2]. Взети са плъхове, които са предразположени към развитие на тумори на млечната жлеза и под наблюдение от ефекта на отглеждането им задружно или в изолация. След това учените са измерили нивата на стрес на плъховете и провели щателен преглед за развитие на тумори.
Все пак това е проучване върху животни, което може и да не бъде пряко отнесено и към хората. Също така, изолацията при плъховете е вероятно да е много по-различна от сложните ефекти на човешката самота, които може да имат върху човешкото тяло. Това проучване не може пряко да покаже, че човешката самота увеличава вероятността от рак или че той може да е в по-тежка форма.
Откъде идват от изследването?
Настоящото изследване е проведено от д-р Гречен Хермес (Gretchen Hermes) и колеги от Университета в Чикаго. Проучването е финансирано от редица институции на САЩ, включително и на Националния институт на науките за околната среда и здравето, Националния онкологичен институт и Катедрата по психиатрия в Йейлския университет. То е публикувано в рецензираното медицинско списание "Proceedings of the National Academy of Sciences".
Медията отчита, че това изследване е върху животни, но с известно преувеличение по отношение на хората.
Какво е това изследване?
Това е проучване върху животни, сравняващо развитието на тумори при плъхове, отгледани в групи или държани в изолация. То има за цел да провери теорията,
че социалната изолация е свързана с отклонения от хормоналните и поведенческите реакции на стрес, както и че тези реакции могат да допринесат за развитието на тумори.
Това е едно проучване върху сравнително малко животни и прякото му отъждествяване с хората е ограничено.
Какво включва изследването?
Изследователите са избрали щам на плъхове, генетично предразположени към развиващите се тумори. 21-дневни плъхове са били разделени на две групи: 20 плъхове отглеждани в отделни клетки и 20, отглеждани в четири групи от по пет плъха в клетка.
Изследователите са преглеждали плъховете два пъти месечно в продължение на 15 месеца, определяйки местоположението на всеки тумор, преброявайки броя на туморите и изчислявайки теглото на туморите според размера им.
Поведението на плъховете е определяно при два случая: първо, когато са били млади (един до три месеца) и все още не са развили тумори и отново, когато плъхове са били на средна възраст (13 месеца) и вече са развили тумори. Като част от поведенческите изпитания, изследователите наблюдават как плъховете са се повлияли от стрес, като ги излагат на миризма на урина на лисица. След това се измерва количеството на стрес-хормона кортикостерон, произведен от плъховете, в отговор на миризмата на хищник.
Плъховете умират средно след 18 месеца. След смъртта им изследователите правят анализи на типа на туморите, развити от плъховете. Подробно се определя броя на хормоналните рецептори в туморите, което е мярка за количеството на хормона, присъстващи в тумора.
Какви са основните резултати?
На средна възраст (13 месеца), 74% от плъхове и от двете групи са развили тумор, което означава, че рискът от развитие на най-малко един тумор не се различава между групите. Въпреки това, социално изолираните плъхове са с 84% по-голяма тежест на тумора, спрямо плъховете, отгледани в групи. Техните тумори, са били също така по-широко разпространени.
Когато изследователите преценят дали туморите са злокачествени, те установяват, че риска за това е около три пъти по-голям в изолираните животни. Като цяло, изолираните животни са с 50%-на честотата на злокачествените тумори в сравнение с 15.4% при съжителстващите животни.
Изследователите са установили, че изолираните плъхове са по-голямо увеличение на стрес-хормона кортикостерон, спрямо групово-отглежданите плъхове, когато са подложени на стрес-предизикващи миризми на лисица. Това е както преди туморите да са се развили, така и на 13-я месец. Изследователите са установили присъствие на рецептори на стрес-хормона кортикостерон в карциномите. Изследователите също така намират, че изолираните плъхове показват по-характерни черти на стресирано поведение, отколкото групово-отглежданите плъхове.
Как изследователите тълкуват на резултатите?
Изследователите заключават, че проучването им показва, че "женски плъхове, които живеят в социална изолация от пубертета до края на средна възраст са по-податливи на натрупвания стрес". Те казват също така, че социалната изолация е увеличила размера, броя, разпространението и злокачествеността на естествените тумори на млечните жлези, илюстриращо как психични фактори могат да променят начина, по който наследствените генетични рискове се проявяват.
Заключение
Изследването намира връзка между отглеждането в изолация, повишените реакции на стреса и повишаването на туморното тегло при плъхове, които са генетично предразположени към туморите.
Въпреки че проучването върху животни е добре проведено, то показва косвена, а не пряка причинно-следствена връзка между стрес-хормона кортикостерон и повишената вероятност от развитие на злокачествени тумори.
Макар че и плъхове и хората са социални животни, социалната им динамика се различава ясно. Стресиращите фактори, използвани в тази експериментална работа, не са съответстващи за моделиране на човешките социални взаимодействия и влиянието им за риска от рак на гърдата и не е ясно как значими промени в стрес-хормона кортикостерон водят до развитие на рак при хората.
Източници:
Снимка: Loneliness is Contagious
нагоре
