Безспорен е фактът, че депресивните разстройства се изкачват все по-стремглаво в класацията на най-разпространените болести сред човечеството в последните години. Прогнозите са, че до две десетилетия депресията ще изпревари сърдечносъдовите заболявания като фактор за неработоспособност в зряла възраст.

Различни сценарии съществуват за развитието и социално икономическия ефект на тази група заболявания, общото в които е че време за губене няма – нужна е бърза реакция от страна на учените за преодоляване на болестта на модерните общества.

Съществуващите в момента терапии на общото депресивно разстройство се натъкват на един интересен феномен – ефективността и е приблизително 50:50, като при излекувалите се ефекта е траен и работоспособността се възвръща, докато при неповлияните не се наблюдава зависимост между продължителността на лечението и концентрацията на избрания медикамент.

Принципа на лечение на депресията е общото повишаване на невротрансмитера серотонин в главния мозък.
Един тип препарати, които могат да `свършат тази работа` се наричат SSRIs (серотонин селективни обратни инхибитори). Ако звучи много сложно, то е защото е, но образно можем да си представяме тези препарати като рециклиращи агенти – спасяват от разграждане наличния серотонин, което спасява и регулираните от него поведенчески реакции – гняв, агресивност, настроение, сън и редица други.

Изследователи от Колумбийския университет установяват защо успехът от лечението с SSRIs е едва около 50 процента.
Тяхното откритие вероятно скоро ще се използва като основа за подобряване на ефективността при лечението на депресията като очакванията са да се вдигне успеваемостта в повлияването значително.

За да подействат SSRIs препаратите е необходимо активната им субстанция да се свърже с т.нар. серотонинови рецептори, намиращи се в нервните клетки в главния мозък.
Рецепторите са вид молекулни датчици, които са отговорни да регистрират различни влияния, на базата на които, получилият инструкциите неврон `предприема` съответното `поведение` в биохимично отношение.

Учените откриват, че рецепторите не са един вид, а два, като единият вид е отговорен за поддържането на т.нар. серотонинов тон в главния мозък, според който се определят възможностите на организма за съпротива срещу стресови условия както и устойчивост сещу развитие на депресивни състояния.

За серотониновия тон отговарят т.нар. авторецептори, които от своя страна могат да задържат серотониновото производство.
Другия тип – хетерорецепторите служат за изготвяне на поведенческа стратегия в стресови условия под въздействието на серотонина. Последния ако е задържан от авторецепторите настъпват условия за трудно справяне със стреса и предразположеност към депресии.

В резултат на лабораторни изследвания с опитни мишки учените установяват, че авторецепторите са отговорни и за слабия отговор при терапия с SSRIs, което на практика я прави неефективна.
В допълнение невробиолозите разработват метод за повлияване на авторецепторите без да се повлиява работата на хетерорецепторите.
Според тях такъв подход би довел до общо повишаване на серотониновия тон, на фона на който терапията с SSRIs би била истински ефективна, а резултатите от нея биха се изявили значително по-бързо от колкото в настоящия момент.
----------
Източник: Why some brains are more vulnerable to stress and resistant to antidepressants. EurekAlert!
Снимка: www.humanillnesses.com