Ако ви изведнъж ви се стоварят на главата опасни врагове какво бихте си пожелали да сторите – да се изпарите от местоположението си, нали?
Нещо такова правят древни водни безгръбначни животинки, наречени ротатории, които при опасност от зараза бързо се обезводняват и лесно биват отнесени от въздушните течения.

Когато попаднат на влажно място те попиват отново вода от околността (например локва) и възвръщат жизнеността си.
Това е възможно, тъй като техните размери са по-малки от половин милиметър и на практика обезводнени са по-леки от прах. Тази практика на оцеляване ротаториите практикуват от незапомнени времена – според зоолози тяхната възраст като вид е над 30 млн. години.

Ротаториите отдавна озадачават учените с още една тяхна особеност – живеят и се размножават през всичките тези милиони години единствено по пътя на нещо като самоклониране, без да предприемат никакви полови заигравки. Т.е. секса за тях е абсолютно непознат начин за размножаване.

Този факт е озадачаващ, защото половият процес е средство, чрез което се постига обновяване на генетичния материал на поколенията, което за всичките тези милиони години може би щеше да се приспособи по друг, по-ефективен от `изпаряването` начин за борба със специфичните за тях паразити.

Вместо това, ротаториите са предпочели тази еволюционна игра на криеница, много важен фактор в която е наличие на влажна област, в която да възстановят жизнеността си. Не е изключено да са се погубили редица клонове поради липса на подходящи влажни условия.

За да достигнат до тези заключения, учени от университета в Корнел, САЩ заразяват с патогенни гъби в лабораторни условия няколко клона ротатории.
При нормални условия паразитите бързо убиват ротаториите, но при възможност да се измъкнат на по-сухи места и контролирано да изпуснат водата от тялото си, ротаториите се запазват живи, макар и изсъхнали.

Сушата е пагубна за паразитните гъби и след като бъдат подети от вятъра, ротаториите се пренасят до места, където се развиват в нови, здрави колонии.
Там бързо се размножават по пътя на самоклонирането и преди да са ги надушили паразитите са готови да `отлетят` към нови местообитания.

В тази игра половото размножаване наистина няма място – то е времеемко и изисква значително количество енергия, фактори, които биха забавили темпото на криеницата и несъмнено биха дали преднина на паразитните гъби.
----------
Източник: Wilson G.C. and Sherman P. W., 2010. Anciently Asexual Bdelloid Rotifers Escape Lethal Fungal Parasites by Drying Up and Blowing Away. Science Vol. 327. no. 5965, pp. 574 - 576, DOI: 10.1126/science.1179252
Снимка: en.wikipedia.org