;)
Едва на по-късен стадии на развитие, отново група майчини гени става по-благосклонна и `позволява` на мъжкия родител да си каже своята `генетична дума` при формиране на зрелия растителен зародиш.
Това е изненадващо откритие, тъй като е известно, че в генома на всеки зародиш участват по равно количество майчини и бащини гени, комбинирани в процеса на оплождането. Именно това е гарант за развитие на съвършено нови белези и така поколенията се различават от родителите си. Е, явно това остава в сила с малката уговорка, че първоначално майчиния геном `дърпа конците` в развитието на зародиша, а по-късно бащата бива допуснат да повлияе със своята наследственост, представена от неговите гени.
Според изследователите причините за такова надмощие на едни родителски гени над други са няколко. От една страна ресурсът, който отделя майчиния организъм за образуване на семето, в което е включен растителния зародиш е значителен и може би това е един вид `генетично` подсигуряване на молекулно равнище между зародиша и семето.
От друга страна това е един вероятен механизъм, чрез който се запазват границите на вида. По този начин дори яйцеклетка от глухарче да бъде оплодена от спермии от пелин, то нормален зародиш няма да се развие, тъй като контрола над бащините гени ще `хване` несъответствие, което в крайна сметка ще доведе до абортиране на зародиша.
От практическа гледна точка пък откритието обяснява в определена степен защо някои кръстоски между културни видове с техни диви форми не завършват с образуването на жизнени семена. Това би позволило на селекционерите и растителните биотехнолози да търсят начин да заобиколят тази особеност ако желаят да прехвърлят ценен генетичен материал от диви форми (например устойчивост към засушаване) върху стопански ценни видове.
----------
Източник: Daphné Autran и съавтори, 2011. Maternal Epigenetic Pathways Control Parental Contributions to Arabidopsis Early Embryogenesis. Cell, Vol. 145, Iss. 5, 707-719
Снимка: olympusbioscapes.com
нагоре