Понякога физиците гледат на философите определено високомерно и обичат да цитират Цицерон, според когото "няма нищо толкова абсурдно, че да не е било казано от философи".
Математикът Станислав Улам, който се отнася крайно скептично към даването на високопарни наименования на глупави концепции, някога казал: "Лудостта е способност да се намират фини разлики между различни видове глупости".
Самият Айнщайн също не останал назад: "Нима цялата философия не прилича на написана въргу пчелен мед? Изглежда прекрасно когато я съзерцаваме, но след миг от нея остава единствено безформена каша.

Физиците обичат и апокрифната история, разказана уж от един университетски ректор, който направо се вбесил, когато се запознал с бюджета на факултетите по физика, математика и философия. "Защо физиците непрекъснато искат толкова скъпо оборудване? - възнегодувал той. - На математиците не им трябват пари за нищо друго, освен за
хартия,
моливи
и кошчета за боклук.
А философите са по-добре дори от тях - не отварят дума за кошчета!"

Възможно е обаче последни да се смеят именно философите. Квантовата теория е непълна и се гради на несигурна философска основа. Квантовите противоречия ни карат да се върнем отново към трудовете на философи като епископа Бъркли от XVIII в., според когото обектите съществуват само защото има кой да ги наблюдава. Тази философия се нарича солипсизъм или идеализъм. Привържениците й твърдят, че ако в гората падне някое дърво, но няма кой да го види, то всъщност не е паднало.

Сега разполагаме с квантова реинтерпретация на дърветата. Не знаем дали нещо е паднало или не, преди да направим наблюдение. На практика дървото съществува едновременно във всички възможни състояния - то може да е
подпалено,
паднало,
отсечено,
нарязано и т.н.
В момента на наблюдаването дървото се озовава в определено състояние и едва тогава можем да видим, че например е паднало...

В традиционната наука наблюдателят се мъчи да бъде колкото се може по-безстрастен към света. (Както казва един шегаджия, "винаги можеш да познаеш
учения в стрийптиз бар - той е единственият, който гледа публиката".) А сега за първи път се оказва, че е невъзможно да се раздели наблюдател от наблюдавано...

Мичиу Каку
"Паралелни светове" (ИК Бард, 2005)

 

---

 

Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва.
В тази дейност те незабавно виждат резултатите

Алберт Айнщайн

Демокрит: Отскубнато от Накъде върви науката

---

---

Смятам, че Зигмунд Фройд с неговите размисли за тъмната страна на подсъзнанието е най-близо до истината, когато казва, че онова, което дава стабилност и смисъл на живота ни, е работата и любовта.

Като конкретен фокус на нашия труд и мечти, работата може би ни създава чувството за отговорност и цел. Работата не само създава дисциплината и структурата на живота ни, но и поражда чувството на гордост, на радост от постигнатото и ни осигурява рамката на нашето удовлетворение.

А любовта е най-важната съставка, която ни втъкава в обществото. Без любов сме
загубени,
празни,
без корени.
Превръщаме се в скитници в собствената си земя, необвързани с грижите на останалите.

Освен работата и любовта бих добавил още два елемента, които дават смисъл на живота ни...ОЩЕ

Мичиу Каку
"Паралелни светове" (ИК Бард, 2005)